БЕРОНОВО (ИСУПЛИИ)

Село Бероново се намира на 37 км северозападно от Карнобат, в северната част на Сунгурларска община. Разположено е на пътя от Сунгурларе през Върбишкия проход за Шумен, на р. Луда Камчия, в хълмист район с интересни скални образувания - Бероновската гъба, Волския камък, Капаклъ таш, Ръпчатата канара.

Землището граничи на север с Везенково, на изток с Есен, на югоизток с Балабанчево, на юг със Скала, на запад с Дъбовица, на северозапад със Садово.

Малкото могили северно и западно от селото подсказват за поселищен живот през античността. Южно до селото в м. Юртлука се открива керамика от византийския период V-VII в. Старинни останки и предания, свързани със западно разположените Манастирчето и Клюнкя, предполагат голямо средновековно селище.

Според някои изследователи със старото си име под формата Юсуфлу/Юсуфли селото се среща в османотурски регистри за Карнобатска каза през ХVI в., а също и в данъчни регистри от 1609/10 и 1731 г. В османотурските документи селото е отбелязано като едно от трите нови, чисто мюсюлмански села. Под името Юсуфли е и в регистър за откупната стойност на десятъка за 1861-1865 г., където е посочено, че тук живеят само мюсюлмани. В пътеписните бележки на генерал Йохмус селото е записано под името Изинпли.

Освобождението заварва тук турски чифлик, чието име говорно е Исуплий.

В м. Юртлука излизат останки от градежи и керамични парчета от ХVII-ХVIII в., а наблизо са запомнени стари християнски гробища. Че тук е минавал важен път, се доказва от стария каменен мост с арабски надпис и от преданието за стражеви пост в м. Кулито.

След 1878 г. тук масово се преселват предимно от с. Дрипчево, Харманлийско, тракийски семейства от Южна Тракия, от които се развиват следните фамилии: Арабаджиеви, Вълкови, Ганеви, Господинови, Желязкови, Кайрякови, Калошеви, Колеви, Копту¥рови, Куртеви, Милеви, Михалеви, Н³кови, Петкови, Попови, Седларови, Стоеви, Стратиеви, Таневи, Трифонови и др. Усядат в селото и преселници от селата Каур алан (Българска поляна), Гердеме (Хлябово), Саллари (Браниза).

След 1885 г. селото е самостоятелна община в Котелска околия, през 1934 г. е съставно на община Садово, към нея е и след 1944 г. От 1956 г. до 1978 г. е самостоятелна община в Карнобатска околия, а от 1979 г. е съставно на Сунгурларска община. През 1934 г. приема името на българския възрожденец и учен Петър Берон.

Тук първоначално училище се открива в 1880 г., а читалище „Пробуда” е основано в 1928 г. ТКЗС „Димитър Богданов” действа самостоятелно в периода 1948-1958 г., а потребителната кооперация „Петър Берон” - 1954-1972 г.